Елбетицата в българския фолклор – Цветето на Живота

Вплетена в тъканите на българската култура като нишка от злато, Елбетицата е повече от просто орнамент, тя е сакрален символ, който отразява дълбоката връзка на българите с природата, космоса и духовните измерения на битието.

Този мощен символ, присъстващ в шевици, килими, архитектура и обредни предмети е символ на вековната мъдрост на дедите ни, символ който вдъхновява хората през вековете и до днес.

Елбетицата не е просто символ в украшение, а магически амулет, призван да закриля и да носи благополучие на своя притежател.

Двойният кръст в Елбетицата

В различните си вариации и форми Елбетицата може да бъде лесно разпозната по два основни варианта: равнораменен кръст с рогати или триъгълни завършеци и двоен кръст, образуван от наслояване на прав и наклонен кръст.

Независимо от варианта Елбетицата винаги съдържа в себе си идеята за баланс и хармония.

Със своята сложна геометрия и символика, символа представлява своеобразен израз на връзката между човека и космоса, връзка между видимия, материалния и невидимия, духовния свят.

Формата често се асоциира с цикличността на живота, вечния кръговрат и баланса между противоположностите.

Елбетицата не е просто символ за защита, а създава усещане за принадлежност към една дълбока, древна култура и знания оцелели през вековете и достигнали до нас като част от нашата идентичност.

Символа Елбетица е съставен от два кръстосани кръста, които символизират осемте посоки на света - четирите основни посоки на света (север, юг, изток и запад) и четирите допълнителни (северозапад, североизток, югозапад и югоизток).

Тези осем посоки в Елбетицата са обединени в един стабилен център, който символизира космическия ред и хармонията в природата.

Елбетицата е и символ на кръговрата на живота, като всеки от върховете ѝ може както да бъде свързан както с осемте посоки, така и с определен сезон – зима, лято, пролет и есен, което прави връзката с природата и нейното влияние още по-силна.

Елбетица - исторически корени

Елбетицата е древен символ, чиито корени се губят далеч в минало.

Среща се не само в българските земи, но и в Близкия изток, Анатолия, Древен Китай, Египет, Индия и Япония, което свидетелства за нейната универсалност и дълбоко символно значение.

На Балканите и в Близкия изток, тя се появява още през неолита и остава важен елемент в различните форми на изкуство и занаяти.

В българската традиция Елбетицата заема централно място изобразявана като везба и шевици върху дрехи, най-често по ръкавите, яките и в долната част на полите.

Смятало се е, че тези места, където дрехата завършва, са уязвими за зли сили, затова и символите по тях са имали основно защитна функция.

Символизмът на Елбетицата не се ограничава само до защита и символ на космогоничните представи на дедите ни.

В българската традиция тя е свързана и с богинята-майка и плодородието.

Затова и се среща толкова често в женските носии, като се е смятало че този символ помага на жените да бъдат здрави и плодовити, символа пряко се свързва с идеята за майчината утроба и съзидателната сила на жената.

Това допълнително подчертава сакралния характер на символа и неговата връзка с живота и неговото продължение.

Произход и значение на наименованието Елбетица

Според Юлия Боева един от големите изследователи на Елбетицата: "В съвременния български език няма запазен ясен смисъл на думата елбетица. В Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век, под ред. на Стефан Илчев, София 1974, с. 126 думата елбéте е дадена със смисъл то се знае, несъмнено, разбира се. Моята баба Иванка Липчева Боева от с. Добри Дол – Варненско, родена през 1904 г., употребяваше думата елбéтя с приблизителен смисъл „Ако е рекъл Господ”, „Ако така е правилно“."

Има много различни и допълващи се теории за произхода и значението на името „Елбетица”.

Една от тях е, че думата произлиза от израза „елем-бехт”, което означава „първи-осем”, което може да се тълкува и като „осемте посоки в едно”.

Друго тълкувание е, че е свързана с думата “род” и “роджета” - раждането на нов живот.

Шопите наричат Елбетицата - Роджета и те вярват, че символа предпазва от болести, зли сили, уроки и завист.

Според някои тълкувания значението на думата е: "навярно, как да е, кога да е", "ако е рекъл Господ, ако така е правилно", "непременно, наистина, обезателно, безсъмнено", "сигурно, разбира се, естествено, не ще и дума".

Елбетицата в Архитектурата:

Елбетицата се среща в архитектурни елементи на старите български столици Плиска и Преслав.

Tя може да бъде открита и в по-малки архитектурни детайли в традиционни къщи и църкви в различни региони на България.

Тя често присъства в каменни резби, дърворезби и орнаменти по фасади.

Тази употреба подчертава значението на символа като защитен елемент, който се смята, че носи благополучие и хармония на дома.

Елбетицата в Обредни Хлябове и Ритуали:

Освен върху дрехи, килими и предмети от бита, Елбетицата се изобразява върху обредни хлябове, специално приготвяни за различни празници и ритуали.

Нейната символика има за цел да гарантира изобилие, здраве и хармония.

Поставянето ѝ върху хлябове за сватби, кръщенета и други важни събития е израз на желание за благополучие и просперитет.

Елбетицата в Метални Изделия:

В традиционното българско изкуство Елбетицата се среща и в метални предмети, като накити, колани и пафти.

Металните пафти от женските носии, например, често са украсени с този символ, като се е вярвало, че той предпазва жената от зли сили, проникващи през областта на корема.

Това е още един пример за приложението на защитната функция на Елбетицата.

Елбетицата и връзката с Кукерите:

В някои варианти на Елбетицата могат да се видят антропоморфни форми, които наподобяват кукерски маски.

Това е свързано с древни вярвания и ритуали, където кукерите са играели ролята на прогонващи злите духове и гарантиращи плодородие и здраве.

Свързването на Елбетицата с кукерите за пореден път подчертава нейния защитен и пречистващ характер.

Елбетица и култура

Древна Месопотамия - Символи наподобяващи Елбетицата са открити в Месопотамия, датиращи от 4000г. пр.н.е. , изобразявани върху глинени плочки и други артефакти.

Символът е изобразен като кръст в кръг или като двоен кръст и често е асоцииран със слънцето, плодородието и космическия ред.

Древен Египет - В Древен Египет са открити подобни символи изобразявани върху гробници, амулети и други свещени предмети.

Символът често е изобразяван в комбинация с други сакрални символи като Анх, а формата наподобява кръст с допълнителни елементи.

Тракийска култура - Символът е изобразяван от траките върху различни артефакти като керамика, накити и монети.

Траките са имали силно слънцепоклонничество и са използвали символа като знак за божествената сила и връзка с космоса.

В славянската митология има символи наподобяващи Елбетицата, като символът е свързан със слънцето, огъня и здравето.

Известен е като "Коловорот" и има сходства със символиката на Елбетица, особено по отношение на четирите посоки на света и циклите в природата.

Анализ на паралелите между Елбетицата и Багуа

Символа се среща почти във всички древни култури по света.

Тук не може да пропуснем и един доста интригуващ паралел между Елбетицата и Багуа от китайската философия.

Багуа (осемтриграмичният символ от китайската философия) и Елбетицата споделят някои сходства, които предполагат универсален подход към концепцията за космическия ред и хармонията между човека и природата.

И в Елбетица и в Багуа се използват осемте посоки на света като основа на символа.

Багуа представя осем триграми (Кан, Ли, Джън, Туй, Кун, Кен, Сун, Чиен), които са подредени около център, символизиращ Тайджи — единството и баланса на Ин и Ян.

Всяка триграма е свързана с определени природни явления, посоки, семейни членове и енергийни качества.

Подобно на Елбетицата, Багуа отразява идеята за цикличност и баланс между противоположностите.

Елбетицата, със своите осем лъча, може да се интерпретира като израз на космическия баланс чрез осемте посоки на света, които също съответстват на философията на Багуа.

Например:

• Северът (Кан) — водата и спокойствието, може да се свърже с дълбоката връзка на Елбетицата с природата.

• Югът (Ли) — огънят и светлината, напомня за идеята за животворната енергия, изразена чрез сакралния символ.

• Изтокът (Джън) — дървото и растежът, се асоциира с новото начало и цикличността на живота, въплътени в Елбетицата.

• Западът (Туй) — металът и радостта, отразява хармонията и завършеността, които символът предава.

Разпространение на Елбетицата по Света:

Културна Дифузия: Елбетицата или нейни подобни форми се срещат в много култури по света, което е доказателство за културна дифузия и общи човешки идеи за космическия ред и баланс.

Символи, наподобяващи Елбетицата, могат да бъдат открити в различни древни цивилизации.

Символиката на Кръста: Кръстовидните форми, които са в основата на Елбетицата, са универсални и се срещат в много култури.

Те символизират пресичане на пътища, четири посоки на света, четири елемента (огън, вода, въздух и земя) и представляват фундаментални елементи на човешкото съществуване.

Слънчеви Символи: Много от вариантите на Елбетицата са свързани със слънчевата символика.

В древните култури слънцето е символ на живот, светлина и енергия, и кръстовидните форми, насочени към четирите посоки на света, са се използвали като начин за отразяване на слънчевото движение.

Преки и косвени аналогии в други култури

Инките: Инките използват много подобни на Елбетицата символи със слънчеви мотиви, включващи кръстосани елементи, за да представят космическата им митология.

Келтски Кръст: В келтската култура има подобен символ - келтския кръст, който също се състои от кръст в кръг.

Келтския кръст е съчетание на християнството с по-древните келтски традиции и се смята, че е символ на единството между човека и божественото.

Колелото на Дхарма в Будизма: Символът колело на Дхарма с осем спици може да се съпостави с осемте посоки на Елбетица.

Символизира пътя към просветлението и учението на Буда. Има и общи черти с други слънчеви символи в различните традиции.

Хиндуистки символи: В хиндуизма също се срещат символи с кръстообразна форма, които също са свързани с космическия ред и баланса.

Те се използват в ритуалите, архитектурата и изкуството.

Свастиката: Въпреки че днес по една или друга причина най-често свързваме Свастиката с негативни асоциации, не трябва да забравяме, че Свастиката е изключително древен слънчев символ, който също представлява кръстообразна форма с четири клона, насочени в четири посоки.

Среща се в много култури, включително в древна Индия, Китай, Япония и Европа. В контекста на древните култури, тя често е била символ на плодородие, късмет и просперитет.

За връзката между Елбетицата и Свастиката може да прочетем в проучването посветено на Елбетицата от 1941г. БЪЛГАРСКОТО ВЕЗМО И ИЗТОКЪТ на Танчо Танев:

"УСТАНОВЯВАНЕ СВАСТИЧНИТЕ ФОРМИ НА ЕЛБЕТИЦАТА

Още от самото начало Българският образ на елбетицата, показана на /об. 1/ ми направи силно впечатление с една нейна почти напълно еднаква успоредица, показана на /об. 10/ и нейния безспорен свастичен характер на средната и част.

Свастиката в случая, е от типа на наричаните от мен „обратни” образи. Обратността и се състои в това, че не е съсредоточена в средата, както е при обикновената или „правата”свастика, а свастичните рамене се крепят върху една външна рамка и са насочени навътре.

Това обстоятелство е особено важно и безспорно свидетелствува дълбоката древност на Българския образ, чиято древност, когато бъде установена, ще надмине обикновените предположения значително.

От горния образ на мен ми стана ясно, че съществува някаква органическа връзка между свастиката и елбетицата. Тази връзка особено силно проличава от елбетицата посочена на / об. 11/ ,принадлежащ на прекрасната шопска шевица наричана „коньовете”, за която в предишните глави вече става дума, и безспорно носи един древен далекоизточен облик. Този Български елбетичен образ има, наравно с / об. 1/, решително значение за откритието на елбетицата като символ и знак."

Елбетицата в съвременния дизайн и изкуство

Днес Елбетицата не само се използва в традиционни изделия, но и вдъхновява съвременни дизайнери и художници. Тя се среща в:

• Модерни интериорни решения, включително декоративни елементи като плочки, килими и стени.
• Графичен дизайн и лога, особено в брандове, които искат да подчертаят българската идентичност.
• Бижута и аксесоари, където Елбетицата често се комбинира с материали като камък, сребро, неръждаема стомана и дърво.

Елбетицата и духовното пробуждане

Съвременните интерпретации на Елбетицата често я свързват с личното и духовното развитие.

Някои хора възприемат символа като средство за медитация, което помага за постигане на вътрешен баланс и хармония.

Осемте ѝ лъча могат да се интерпретират като осем пътя към самоусъвършенстване и просветление, което я прави мощен символ за личностно развитие.

В заключение още няколко думи за Елбетицата

Елбетицата е сложен и многопластов символ, който има корени в древните вярвания и ритуали и е запазил своята актуалност и до днес.

Нейното разпространение по света и сходството с други древни символи свидетелстват за общи човешки стремежи към хармония, защита и връзка с космоса.

Познавайки тези аспекти, можете да обогатите своето изследване и да разберете още по-добре дълбоката същност на този важен символ.

Елбетицата е запазила своята актуалност през вековете и продължава да се среща днес в съвременната българска култура.

Днес можем да я видим в съвременни дрехи, аксесоари, бижута и други предмети, които съчетават традиция и модерност.

Това възраждане на интереса към Елбетицата показва не само уважение към миналото, но и стремеж към хармония и духовност в съвременния свят.

Символа ни напомня за важността на връзката с предците ни, с рода, с природата, за силата на традициите и за необходимостта от баланс в живота ни.

Елбетицата е повече от просто мотив, тя е изключително жив символ на българската духовност, която е пропита от дълбока мъдрост и хармония.

Тя е връзка с миналото, вдъхновение за бъдещето и постоянно напомняне за нашата връзка с предците, космоса и природата.

Символът на Елбетицата е важна част от българската идентичност и днес продължава да ни съпътства и помага по пътя към един по-балансиран и хармоничен живот.

Източници:

 ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕН - Юлия Боева

Мъдростта на Великата майка - Юлия Боева

БЪЛГАРСКОТО-ВЕЗМО-И-ИЗТОКЪТ-Танчо-Танев

Алхимията като наука - Спас Мавров