Свастика, Сувастика, Затворена Свастика - Сакрални български символи

Thracium Блог 12 януари 2025 Посещения: 369

Свастиката и нейните вариации - Сувастиката и Затворената Свастика са сред най-древните и най-използвани символи в човешката история.

Тези знаци използвани от предците ни носят в себе си дълбока символика, като корените им са здраво вплетени в културата на древните българи и различните тракийски племена.

Символите са не просто изображения, а носители на културна памет. Днес ще разгледаме трите форми на свастиката, които заемат централно място в духовния свят на древните българи.

Свастиката: символ за Щастие, Късмет, символ на Слънцето

Свастиката е изключително древен соларен символ, свързан с късмета, плодородието и вечния кръговрат на живота.

Самото название произхожда от санскритската дума "су-асти" ("добро да бъде"), като в авестийския език е близко до "шаишта" - щастие.

Още в епохата на неолита свастиката се появява на артефакти, открити на територията на България, като например керамични съдове от Деветашката пещера и нефритен амулет от "Овчарово - гората" край Търговище.

Тези находки свидетелстват за дълбоката връзка между свастиката и културите, населявали Балканите.

Свастиката е широко използвана от древните индоевропейски народи, включително индоиранци, и дедите ни траките - наричани по-късно славяни и прабългари.

Свастиката се явява в различни форми – отворена и затворена, като и двете имат сходни, но нюансирани значения.

Затворената свастика, както се среща при прабългарите, често е интерпретирана като символ на цикличността и космическия ред, а също така като защитен знак с религиозно значение.

Важно е да се подчертае, че в контекста на прабългарската култура свастиката е заемала централно място в тяхната символика и е била свързана с култовите вярвания и духовността.

На световната сцена свастиката има широко разпространение, тя присъства в артефакти на северноамериканските индианци, маите, находки от Триполската археологическа култура, Мохенджо Даро, Месопотамия, както и в Карасукската култура (Сибир, Синцзян, Северен Китай).

Освен това Свастиката е широко използвана в Древен Китай, Тибет, Древен Египет а също и в римското изкуство.

Символиката ѝ е свързана със слънчевия цикъл, като четирите ѝ лъча съответстват на основните точки на еклиптиката: зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие, което я утвърждава като соларен символ.

Класическата Свастика е изобразявана върху тъкани на племето Навахо, индийски храмове, римски мозайки и дори върху артефакти от Троя.

В Япония символът се асоциира с дълъг живот, а в Китай - с безкрайността и будистката концепция за духовно просветление.

Ранните християнски общности също използвали свастиката като форма на кръста.

В изкуството на дедите ни Свастиката също намира приложение, но само тук у нас се среща и в един уникален, „затворен” вариант, където тя придобива формата на четири гонещи се квадрата намерени в изображения, открити в различни графити от Мурфатлар, Плиска и Преслав.

У нас класическата Свастика се нарича още и Колото - колелото, Слънцето, Райко.

„Мъдростта, заложена в свастиката на българите, означава божествената мисъл, въплътена в конкретно висше действие и начертава посоката на движение в кръга на безкрайния и вечен бог – космическия разум. Този знак с „бялата“ посока (по посоката на часовниковата стрелка) е култът обожание към Слънцето и Светлината, но и към Разума на Вселената и мъдростта на живота”.

(Христо Танев, „Азът на Българите“).

При Руснаците специфична форма на Свастиката се нарича Коловрат и също символизира циклите на Слънцето.

Сувастиката: разрушение и трансформация или НЕ само?

Сувастиката, или свастиката с обратно въртене (противоположно на часовниковата стрелка), е символ на деструкция, преход и трансформация.

Тя често се асоциира с женското начало и цикличността на природата.

Изображения на Сувастики могат да се видят върху статуи на богини като Артемида, символизиращи плодовитостта и прераждането.

Според древните вярвания тези символи са необходими за поддържането на космическия баланс между съзиданието и разрушението.

В българската култура Сувастиката е използвана не по-рядко в сравнение със Свастиката.

Нейното присъствие е запазено в текстилните орнаменти на традиционните носии и обредни хлябове.

Това подчертава разбирането на древните българи за необходимостта от хармония между противоположностите в живота.

Свастиката като символ на космически цикли

Свастиката често се свързва със Слънцето и неговото движение по небосвода, но по-задълбочената й символика обхваща не само съзидателната сила на светлината, но и разрушителния аспект, който е неизбежен елемент на трансформацията.

Въртящите се лъчи на свастиката могат да символизират вихрени движения – цикъл на създаване, съществуване и унищожение. Този цикличен модел е характерен за индуистката философия, според която разрушението (Шива) е необходим процес за създаването на ново.

Ляво-въртящата се свастика (наречена сувати в някои култури) често се свързва с разрушителния аспект на природата, докато дясно-въртящата се свастика представлява съзиданието и хармонията.

Разрушението като път към обновление

В религии и култури, където свастиката е била използвана (индуизъм, будизъм, тракийски култове), се смята, че разрушението не е краят, а началото на нов цикъл.

Това я прави не просто символ на унищожение, а на трансформация и пречистване.

В индуизма свастиката е символ на вечния кръговрат – от сътворението, през разрушението, до ново начало.

При будизма свастиката (особено в тибетския му вариант) се интерпретира като енергията на космоса, в която разрушението е ключов етап от процеса на духовно израстване.

Свастиката в митологиите: баланс между съзидание и разрушение

В митологиите на различни народи свастиката е свързана с божества, които олицетворяват разрушителна и съзидателна енергия:

В тракийските култове, както и при прабългарите, свастиката символизира космическия ред, в който разрушението е част от цикъла на възраждането. Затворената свастика, открита в прабългарските артефакти, може да се разглежда като символ на затворената енергия, която се преобразува.

В северноевропейските митологии свастиката е свързвана с гръмотевичния бог Тор, чийто чук разрушава, за да възстанови баланса.

Затворената Свастика: сакрален символ за българите

Една уникална разновидност на Свастиката е Затворената Свастика, характерна за древната българска аристокрация.

Затворената Свастика се отличава с добавени рамки или знаци около основния символ.

Според многобройни археологически находки символа е бил особено широко използван в периода на Първото българско царство.

Пример за това е затворената свастика, изобразена върху сребърен пръстен от района на Шумен, който датира от IX-X век.

Затворената свастика има допълнителна сакрална стойност.

Тя символизира не само космическия кръговрат, но и защитата, която дедите ни вярвали, че звездите и Млечният път ни осигуряват.

Прабългарските владетели и аристокрация възприемали този символ като знак за божествено покровителство.

Артефакти със затворени свастики са намерени също в Преслав, Добърско и Мурфатлар.

Затворената Свастика: исторически паметници и употреба по света

На Балканите свастиката и нейните вариации са оставили своя отпечатък върху многобройни артефакти.

Тракийските светилища, включително в Рупите и Белинташ, са богати на символика, свързана със свастиката.

Върху пръстени, керамика и стенописи от средновековните църкви също могат да бъдат намерени тези сакрални знаци.

Един от най-известните примери е изображението на свастика върху плащеницата на цар Калоян във Велико Търново.

Извън България, свастиката има древна история в културите на Индия, Тибет, Китай, както и в цивилизации като римската и египетската.

Във всяка от тях символът се адаптира към местните вярвания и религиозни представи, но основната идея за цикличността и хармонията остава непроменена.

Свастиката в археологически артефакти намерени по земите ни

Пръстен, открит в района на град Шумен (обр. 1), се състои от халка и продълговата овална плочка.

Пръстенът е бил запазен от български турци от Шумен, които по-късно са се изселили в Истанбул. През февруари 2015 г. той е откупен и подарен на Регионалния исторически музей – Стара Загора, където е регистриран в постоянния фонд под инвентарен номер 3Сз799. Според експертите от музея, пръстенът е изработен чрез леене и съдържа 95% сребро, със следи от златно покритие. Теглото му е 3,73 грама, а диаметърът на халката е 2 см, която впоследствие е била отворена чрез изрязване.

Плочката на пръстена е ограничена с правоъгълна рамка, в чийто център е изобразена затворена прабългарска свастика. На Балканския полуостров този вид свастика се свързва с териториите, обитавани от прабългарите (обр. 2).

Върху краищата на свастиката са добавени четири символа, които наподобяват салтовомаяцки букви, описани от руския изследовател Г. Турчанинов.

Тези букви имат съответствия и сред прабългарските руни, което подсказва, че пръстенът вероятно е принадлежал на представител на прабългарската аристокрация или дори на владетел от Първата българска държава.

За сравнение е представен пръстен от Мадара с изображение на отворена свастика (обр. 3).

Обр. 2. Примери за затворена прабългарска свастика: Преслав (X в.), Мурфатлар (X в.), с. Добърско и пещера във Врачанско.

Пръстените, свързани с прабългарската аристокрация, се разделят на две основни групи според техниката на изработка и формата на халката:

Ляти златни пръстени със затворена халка.

Щамповани пръстени с отворена халка.

Според този критерий, анализираният пръстен спада към първата група. Информация за неговия произход и датировка се извлича от фигурата, изобразена върху плочката (обр. 4).

Плочката е ограничена от продълговата рамка, а в центъра се намира кръст.

Ако се добавят определени линии към кръста, се получава затворена прабългарска свастика – рядък вариант на древния соларен символ, широко разпространен сред индоевропейските народи, включително индоиранци, римляни, траки и други. Прабългарите от предхристиянската и преходната епоха също използват свастиката, като основен символ на цикличните промени в природата – редуването на деня и нощта, сезоните, както и всички жизненоважни процеси, зависещи от Слънцето (обр. 3).

Обр. 3. Пръстен с отворена свастика от Мадара. Исторически музей Балчик.

Особеност при прабългарите е използването на затворена свастика, както се вижда в графитите от обр. 2.

Това предполага, че пръстенът от Шумен е представителен пример за елитарното изкуство на прабългарите, при което затворената свастика се явява важен религиозен символ.

Пръстенът не само демонстрира употребата на този знак от обикновеното население (видимо в графитите), но и неговото възприемане като сакрален символ от аристокрацията.

Обр. 4. Детайлен анализ на плочката на пръстена:

Общ вид на плочката.
Външна рамка.
Кръст в центъра.
Затворена свастика.
5–8. Знаци (К, F, H, F).
Монограм от четири букви (KFHF), който може да се разчете като „КАНА“.

Елитарното прабългарско изкуство демонстрира влияние от римската и византийската традиция на монограмите. Златните пръстени от гроба на Кубрат в с. Мала Перещепина (Украйна) съдържат монограми, изписващи името и титлите на Кубрат с гръцки букви: „На бат Кубрат патриций“, „На Кубрат патриций“ и „На Кубрат“.

Сходен пример е монограмът върху сребърен орел, намерен в с. Вознесенка (Украйна), който съдържа името „Еспор“ (по ирански „орел“), свързвано с Аспарух от анонимна българска хроника.

Монограмът върху плочката на пръстена от Шумен е съставен от кръст и четири знака, които вероятно изписват име или титла.

Това го причислява към класическата традиция на монограмите, използвани в прабългарското елитарно изкуство (обр. 5).

Затворена Свастика в България

Анализът на обнародвания пръстен с изображението на затворена свастика показва, че символа Свастика е имал Сакрално значение и е заемал централно място в религиозните и културните вярвания на дедите ни.

За разлика от отворената свастика, която се среща не само у нас но и сред множество индоевропейски народи като универсален соларен символ, затворената свастика е уникален елемент на прабългарското изкуство.

Тя е свързвана не само с обикновеното население, както доказват графитите от Преслав, Мурфатлар и други обекти, но също така и с елита и аристокрацията на Първата българска държава.

Фигурата на плочката на пръстена, със затворената свастика в центъра и придружаващите я монограмни знаци, ясно показва някакво влияние на римския и византийския стил в изработката, но всичко това е съчетано с прабългарски религиозни и символични концепции.

Това подчертава високото ниво на художествено майсторство и интеграцията на символиката в контекста на ранносредновековната българска държавност.

Сравнението със златните пръстени от гроба на Кубрат и други артефакти от Първата българска държава демонстрира, че монограмите върху плочката, изписващи титлата "КАНА," както и формата на свастиката, са директно свързани със символиката на властта, слънчевия цикъл и божествената закрила.

Това ни дава основания да заключим, че обнародваният пръстен е принадлежал на високопоставен представител на прабългарската аристокрация или на самия владетел.

Пръстенът не само допълва познанията ни за прабългарското изкуство, но и служи като автентичен артефакт, който свързва културните традиции на прабългарите със соларната символика, подчертавайки тяхната идентичност и духовни вярвания.

Значението на свастиката днес

Въпреки че свастиката е несправедливо натоварена с негативна конотация поради употребата й от Третия Райх, нейното първоначално значение като символ на светлина, щастие и защита не бива никога да се забравя.

Възстановяването на този древен символ в културния ни наратив е важно за осмислянето на духовното и историческо наследство на нашите предци.

Свастиката, Сувастиката и Затворената Свастика не са просто орнаменти или абстрактни знаци.

Те са част от философията на древните българи, които поставят балансa и цикличността в основата на вселената.

Запазването на знанието за Свастиката като символ на светлина и хармония и особено Затворената Свастика като уникален символ използван от дедите ни е наш дълг към бъдещето.